Жеребёнок и роза

Просто Дорота
Димитър Димитров (Димитър Хаджитодоров)

ЖРЕБЧЕТО И РОЗАТА

Жребчето се разхожда с майка си в парка.
- Какви са тези храсти, които растат край алеята? – пита то.
- Това са рози – отговаря майка му. – Те не служат за храна, както тревата, но хората ги засаждат за украса и заради приятния им аромат.
- Ще помириша една роза! – решава жребчето и пристъпва към лехата, където цъфтят най-много цветове.
- Ох, убодох се! – подскача уплашено то.
- Бъди внимателен – казва мама. – Розите са с бодли, както някои животни имат нокти.
Жребчето предпазливо протяга глава към най-близките клонки.
- Ж-ж-ж! – излита от там сърдита пчела.
Жребчето се отдръпва стреснато.
- И други харесват цветята – чува то гласа на майка си. – Най-добре е да се доближиш до тях с опашката напред, размахай я, за да прогониш мушиците и пчелите, и тогава помириши.
Жребчето прави това, което го посъветва мама.
Ноздрите му докосват нежното цвете и приятния дъх го замайва Сякаш се намира в неземна градина.
- Не знаех, че е така прекрасно! – цвили радостно то и препуска весело по алеята.

http://www.stihi.ru/2013/06/04/1010


ЖЕРЕБЁНОК И РОЗА

Жеребёнок гулял с мамой по парку.
- Что за кусты такие растут у аллеи?- спросил.
- Это розы. – ответила ему мама. – Они не предназначены для еды, как трава, но люди сажают их как украшение, а ещё потому что они приятно пахнут.
- Сейчас понюхаю одну розу!- решил жеребёнок и направился к клумбе, где цветов больше всего.
- Ой, укололся!- испуганно подпрыгнул он.
- Будь внимателен.- сказала мама. - У роз есть шипы, как у некоторых животных есть когти.
Жеребёнок осмотрительно повернул голову к ближайшим веткам.
- Ж-ж-ж!- вдруг оттуда вылетела рассерженная пчела.
Жеребёнок отступил встревоженно.
- Другие тоже любят цветы. - услышал он мамин голос.- Лучше всего подойти к ним, повернувшись хвостом. Помаши им, чтобы отогнать мух и пчёл, и только тогда понюхай.
Жеребёнок сделал так, как посоветовала ему мама.
Его ноздри коснулись нежного цветка, и душистый запах зачаровал его, будто он оказался в каком-то волшебном саду.
- Не знал, что это так прекрасно!- радостно заржал он и весело помчался по аллее.

Мой польский перевод этой сказки:

http://www.stihi.ru/2014/05/31/6464