Димитър Димитров (Димитър Хаджитодоров)
ЖРЕБЧЕТО И РОЗАТА
Жребчето се разхожда с майка си в парка.
- Какви са тези храсти, които растат край алеята? – пита то.
- Това са рози – отговаря майка му. – Те не служат за храна, както тревата, но хората ги засаждат за украса и заради приятния им аромат.
- Ще помириша една роза! – решава жребчето и пристъпва към лехата, където цъфтят най-много цветове.
- Ох, убодох се! – подскача уплашено то.
- Бъди внимателен – казва мама. – Розите са с бодли, както някои животни имат нокти.
Жребчето предпазливо протяга глава към най-близките клонки.
- Ж-ж-ж! – излита от там сърдита пчела.
Жребчето се отдръпва стреснато.
- И други харесват цветята – чува то гласа на майка си. – Най-добре е да се доближиш до тях с опашката напред, размахай я, за да прогониш мушиците и пчелите, и тогава помириши.
Жребчето прави това, което го посъветва мама.
Ноздрите му докосват нежното цвете и приятния дъх го замайва Сякаш се намира в неземна градина.
- Не знаех, че е така прекрасно! – цвили радостно то и препуска весело по алеята.
http://www.stihi.ru/2013/06/04/1010
ZREBAK I ROZA
Zrebak chodzil z mama po parku.
Co to za krzaki, co rosna przy alei?- zapytal.
- To roze.- odpowiedziala mama. – Nie sa do jedzenia tak jak trawa, ale ludzie sadza je dla ozdoby, a jeszcze dlatego, ze maja mily zapach.
- Powacham sobie jedna roze!- zdecydowal zrebak i ruszyl w kierunku klombu, gdzie kwiatow jest najwiecej.
- Ojej, uklulem sie!- podskoczyl ze strachu.
- Uwazaj.- powiedziala mama.- Roze maja kolce- tak jak niektore zwierzeta maja pazury.
Zrebak przezornie odwrocil glowe w kierunku najblizej rosnacych galazek.
- Bz, bz, bz!- wyleciala stamtad rozgniewana pszczola.
Zrebak cofnal sie przerazony.
- Inni tez lubia kwiaty.- uslyszal glos mamy.- Najlepiej bedzie, jezeli odwrocisz sie do nich ogonem. Pomachaj nim, zeby odpedzic muchy i pszczoly, i dopiero potem powachaj.
Zrebak zrobil tak, jak poradzila mu mama.
Jego nozdrza dotknely delikatnego kwiatu, a rozkoszny zapach oczarowal go, jakby znalazl sie w jakims basniowym ogrodzie.
- Nie wiedzialem, ze to takie piekne!- zar;al radosnie i wesolo popedzil aleja.
Мой русский перевод этой сказки:
http://www.stihi.ru/2014/05/30/6961