Перевод моего стихотворения с русского языка на бо

Нина Михайлова 2
С  благодарностью Красимиру Георгиеву .
Красимир Георгиев
„ФОТОГРАФИЯ”
Нина Михайлова
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СНИМКАТА

На снимка в рамка ние с теб се смеем
и боси край морето сме в захлас,
иззад сребреещ облак слънце зрее,
дъждът проливен радост е за нас!

Неумолима е съдбата моя...
Почуква паметта ми – гост добър.
Ръка в ръка. Облива ни пороят,
забравили досадния чадър.

Пред нас неведом път Господен има.
Съдбата рядко ни дарява шанс.
Под снимка текст: „На моята любима!”,
и след това: „България. Бургас.”


Ударения
СНИМКАТА

На сни;мка в ра;мка ни;е с те;б се сме;ем
и бо;си край море;то сме в захла;с,
иззад сребре;ешт о;блак слъ;нце зре;е,
дъждъ;т проли;вен ра;дост е за на;с!

Неумоли;ма е съдба;та мо;я...
Почу;ква паметта; ми – го;ст добъ;р.
Ръка; в ръка;. Обли;ва ни поро;ят,
забра;вили доса;дния чадъ;р.

Пред на;с неве;дом пъ;т Госпо;ден и;ма.
Съдба;та ря;дко ни даря;ва ша;нс.
Под сни;мка те;кст: „На мо;ята люби;ма!”,
и сле;д това;: „Бълга;рия. Бурга;с.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Нина Михайлова
ФОТОГРАФИЯ

На фото в рамке, мы с тобой смеёмся,
бегущие вдоль моря босиком,
в скользнувшем свете из-за тучи солнца,
промокшие под проливным дождём!

Превратности судьбы неумолимы.
Стучится память – Отворяй! Впусти!
Рука в руке. Бежим опять под ливнем,
забыв „на случай” взять с собой зонты.

Пути Господни неисповедимы.
Пускай судьба не часто дарит шанс.
На фото в рамке коротко „Любимой!” –
и, далее – „Болгария. Бургас”.

http://www.stihi.ru/2011/08/15/2376