от небето.
Недей се врича, колко пуст е без мене светът.
Примири се! Аз съм волна птица, дето
нощува, де сварят я залез и път.
Дали те обичам? Не зная.
Нима решава това го умът?
Но ако узная, ще го почувстваш накрая,
как изгарят в едно разум, чувства и плът.
И този край
ще стане
начало
на нашия път.
Но засега... недей ми сваля звезди от небето.
Недей се врича, колко пуст е без мене светът.
Примири се! Аз съм волна птица, дето
нощува, де сварят я залез и път.
На Олеся
---
Иллюстрация:
Цит.: http://myboomerplace.com/nibbler7769