Слёзы Бога
Олег Глечиков
Июньский дождь стучит в моё окно,
Зарницы гроз пугают тьму ночную,
А я опять с гитарой и тоскую,
И грусти пью печальное вино.
Гитара плачет, струнами звеня,
Но этот плач, мои рождают пальцы,
Скользят и бьют по струнам, как скитальцы…
С гитарой плачет и душа моя.
Мне жаль детей, что гибнут на войне,
Жаль матерей, детей тех потерявших,
Жаль всех людей потери боль познавших…
И эту боль не утопить в вине.
Плач струн гитары, плач моей души,
Подслушал дождь, целующий травинки.
И вот по стёклам грустные слезинки
Его ползут…, а я шепчу, в тиши:
-Какая боль! О, Господи, спаси!
Спаси людей от взрывов и осколков,
От пуль, ракет… безвинно гибнет сколько!..
Тебе, о, Боже, боль ведь, не снести!
И полыхнула молния из тучи,
Как Божий гнев, и дождь полил рекою,
И ветер гнул деревья, как рукою,
А может Бог шатал их Всемогущий.
Аккорд последний падал тихим стоном…
Стонала ночь, от боли, за окном…
«О, Боже, Боже!», - думал я о Нём…
А слёзы Бога падали, со звоном.
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
СЪЛЗИТЕ НА БОГА
Юнски дъжд в прозореца ми чука,
виелици в тъмата нощна вият,
А аз съм пак с китарата, тъгувам
и с мъка виното печално пия.
Плаче тя и струните звънят,
от мойте пръсти е роден плачът им.
Като скитници по струните пълзят,
китарата ми плаче и душата ми.
За децата ми е жал - загинали,
за майките изгубили децата си,
за хората, де болката изпитали,
а болката във вино се не дави.
Плачете струни, плачи и ти душа,
дъжда дочул, тревичките целуна
и ето, тъжни сълзи по стъклата
пълзят, а аз шептя във тишината.
Колко болка! Господи, спаси ни!
Хората спаси ти от снарядите.
Много от куршумите загинаха,
Нима теб, болката не те засяга?
И в облаците мълния просветна,
като Божи гняв, дъжд се изля,
Заогъва вятърът дърветата
Бог могъщи ли ги разлюля?
Акорд последен падна, като стон...
Нощта от болка вие зад стъклата.
„О, Боже, Боже...“ стенеше душата
А падаха сълзите му със звън.