Стихает боль былой разлуки,
Вновь сердце требует любви,
Но не забыть душевной муки,
Когда сказала ты, - Прости.
Я вспоминаю о тебе,
Твое лицо, твою улыбку,
Нет, не пеняю я судьбе,
Я осознал свою ошибку.
Любовь связала наш союз
И, как казалось нам, навеки,
Но лопнул круг из этих уз,
Не выдержав моей опеки.
Я вспоминаю о тебе,
Твои слова житейской прозы,
Наверно, не прощу себе,
Что не отвел от нас угрозы.
Как правы те, кто говорят,
Что чувства далеко не вечны,
Что дни согласия летят,
А счастье очень скоротечно.
Я вспоминаю о тебе,
Твои капризы, смех и слезы,
Как жаль, что ты в моей судьбе
Была лишь тенью хрупкой грезы.
СПОМНЯМ СИ ЗА ТЕБ
Превод: Радко Стоянов
Притихна болката сърдечна,
отново търся любовта,
но мъката ми безконечна
не стихна с твоето „Прости”.
И спомням си го твоя глас,
лицето, твоята усмивка,
съдбата не упреквам аз,
разбирам ясно свойта грешка.
Да, любовта ни свърза нас
и, струваше ми се, навеки,
но скъсах тази връзка аз,
затворих нашите пътеки.
Аз често спомням си за теб,
словата за живота в проза,
не ще си никога простя
за тази пъклена угроза.
Как прави са, кога твърдят,
че чувствата са краткотрайни,
че дните като сън летят-
щастливите ни дни омайни.
Аз често спомням си за теб,
капризите, смеха, сълзите,
че ти във моята съдба
била си сянка, блян в мечтите.