„ЭТА ВСТРЕЧА СЛУЧАЙНА...”
Елена Валентинова Жилейкина/ Исаева (р. 1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАЗИ СРЕЩА СЛУЧАЙНА Е
„Тази среща случайна е...” – тайна една
грамофонната плоча повтаря.
Аз лежа на кушетката, гледам стена
и страдание пак ме изгаря.
И до смърт да товариш душа с песента,
няма никой да чуе сред здрача.
Дай нам, Бог, да дострадаме до любовта,
до утехата да си доплачем.
Ударения
ТАЗИ СРЕЩА СЛУЧАЙНА Е
„Та́зи сре́шта случа́йна е...” – та́йна една́
грамофо́нната пло́ча повта́ря.
Аз лежа́ на куше́тката, гле́дам стена́
и страда́ние па́к ме изга́ря.
И до смъ́рт да това́риш душа́ с песента́,
ня́ма ни́кой да чу́е сред здра́ча.
Да́й нам, Бо́г, да достра́даме до любовта́,
до уте́хата да си допла́чем.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Елена Исаева
ЭТА ВСТРЕЧА СЛУЧАЙНА...
„Эта встреча случайна...” – резонно вполне
Мне пластинка твердит в назиданье.
Я лежу на тахте, отвернувшись к стене,
И во мне происходит страданье.
Хоть до смерти ты музыкой душу трави,
Здесь никто не подскажет решенья.
Да поможет нам Бог дострадать до любви
И доплакаться до утешенья.
---------------
Руската поетеса, драматург и преводач Елена Исаева (Елена Валентинова Жилейкина/ Исаева) е родена на 6 февруари 1966 г. в Москва. Завършва факултета по журналистика към Московския държавен университет (1989 г.). Член е на Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и на Съюза на театралните дейци на Русия (1997 г.). Публикува поезия в литературни сборници, алманаси и списания като „Поэзия”, „Истоки”, „Реалист”, „Кольцо А”, „Вечерний альбом”, „Вечерний альбом”, „Кардиограмма”, „Юность”, „Работница”, „Дружба народов”, „Новый мир”, „Современная драматургия”, „Русская поэзия ХХ века” и др. Превежда поезия от български, полски, сръбски и грузински език. Авторка е на стихосбирките „Меж миром и собой” (1992 г.), „Молодые и красивые” (1993 г.), „Женская логика” (1994 г.), „Случайная встреча” (1995 г.), „Лишние слёзы” (1997 г.), „Ничейная муза” (2000 г.), „Стрелочница” (2007 г.), на пиесите „Мой знакомый уголовник” (1995 г.), „Абрикосовый рай или сказка о женской дружбе” (1997 г.), „Вечная радость” (1997 г.), „Убей меня, любимая” (2000 г.), „Первый мужчина” (2002 г.), „Про мою маму и про меня” (2003 г.) и др. Носителка е на много национални и международни награди за поезия и драматургия. Живее в Москва.