ЖАЖДА ЗА НАДЕЖДА
И още дълго с тебе ще говоря.
Ще те намразвам, щом ме предизвикаш.
Но винаги към тебе ще отворя
очите си, дори да недовиждат....
Надявам се. И пак ще се надявам.
Ще те намразвам, после – ще обичам,
макар че ме ограбваш и отнемаш
по част от мене – светлото момиче.
Принуда е... но твърдо ще те следвам
и няма да навлеза в коловоза
където от умора и досада
ще стихна в лепкавата проза.
Ще нося на гърба си като бреме
каквото съдбоносно ми отреждаш.
Но, мой Животе,
в късото ми време
не ми я вземай
капката надежда.