ЖИВА
В очакване да завали,
по-близо се навеждам към земята.
Не съм трева, която спи –
за спящите не идва лято.
Небето слиза отведнъж
понесло тежките товари –
препълнени чували с дъжд.
Когато завали земята пари.
Римуван дъжд – изпуснат кон.
Раван, галоп – почти танцува.
Намирам думи за поклон.
Горещострастен е. Вълнува.
Далеч е още. Прогърмя.
Зад хълма чувам, че ме вика.
Предчувствам силата в гласа,
а силата сто гласа има.
Камшично-властен, разгневен
изви горещата си грива.
Преди да стихне утолен
вали във мен и аз съм с жива.