Рисуване

      
РИСУВАНЕ

Следобедът е с восъчно топене.
Полъхва... но е мъркане на вятър.
На сянка съм и в пъстрото стоене –
оставам. Със усещане за стряха.
Витае постоянството на юли
и с него потъмнява мойта кожа.
Приемам, както всяко друго нещо,
с покорство във цвета да се положа.
Картинно..., ала рамката ме стяга –
в дълбокото намирам перспектива.
Надве-натри в палитрата пробягвам.
Червеното е цвят!
            И го избирам.
Картинно лято. Важно тържествува.
За всички цветове намирам глътка.
Щом мога със сърце да го рисувам –
      съм в лятото.
И правя боса стъпка....