***

   
***               

Докато есента се извали
в листата на липата край завоя,
небето е поляна със сърни –
събрано стадо в облаците горе.
Осамотява. Никой не върви.
Прахът по пътя се втвърдява.
По-черен е. Когато завали,
единствено дъждът припява.
По дирята на тънката вода
ще слезат от небето и сърните,
но няма да е тъжен водопад
дъждът в следите от копита.