сНЕЖНО ПИСМО
Сега ти пиша. Моето писмо
е бяла пеперуда и те търси.
Поръсих всяка дума със добро –
да стопля дълго вечерите къси.
А зимата е царствена и зла.
Поставя вледенени бариери.
Изгубени във трудна тишина
нуждаем се от капчица доверие.
Докато пиша, няма самота.
Писмото ми е ябълка. И грее.
Търкулвам я
и думите редя,
а тя пътува – тебе да намери.
И щом те стигне с топлия си цвят
дано разпали в тебе топлината.
Тогава даже падналият сняг
завива с топъл с пух душата.