„ЭПОХА СУН”
Владимир Лавров Эпоха Сун
Красимир Георгиев Епохата на Сун
Владимир Владимирович Лавров (1951-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕПОХАТА НА СУН
„Все някога дотяга ни нощта…”
Елена Скулска
И пак болезнено пропуснатото време
тила ни хапе, как сме изморени
на миговете жилото да чупим
и слюдата да лющим от крилца,
опитвайки се в пауза да влезем
сред пулс на бързи часове, но ти
в китайското ветрило вплиташ пръсти,
привикнали за нещо да се хванат,
и равновесието се разчупва
в нездравия строеж на пустоти.
Все някога дотяга ни нощта,
смлян орех на циановата чернота,
горчи печал, да търсим няма смисъл
на стаята сред черен мрак,
не сме китайци;
пак бягат поднебесните бродяги,
как черен котарак да търсим, щом го няма тук,
отгде е котешката светлина?
В нефритовите ти очи разчитам
в стих на монаха хуэйан, епоха Сун,
какво ни носи тъмната обител.
Животът низ с промени е, помни –
и никога не действай сляпо;
но слепи сме за Питер Брьогел Старши,
един на друг помагайки си, тънем,
с проклятия се дърпаме към дъно,
в гробовен бархет с абсолютни тъмнини,
крещейки в кладенец с изпито ехо
с безсмислени тръпчиви гласове,
не вярвайки в промени, скрити в бъднини...
* Питер Брьогел Старши (1525-1569 г.) – фламандски ренесансов художник.
Ударения
ЕПОХАТА НА СУН
И па;к боле;знено пропу;снатото вре;ме
тила; ни ха;пе, ка;к сме изморе;ни
на ми;говете жи;лото да чу;пим
и слю;дата да лю;штим от крилца;,
опи;твайки се в па;уза да вле;зем
сред пу;лс на бъ;рзи часове;, но ти;
в кита;йското ветри;ло впли;таш пръ;сти,
приви;кнали за не;што да се хва;нат,
и равнове;сието се разчу;пва
в нездра;вия строе;ж на пустоти;.
Все ня;кога дотя;га ни ноштта;,
смлян о;рех на циа;новата чернота;,
горчи; печа;л, да тъ;рсим ня;ма сми;съл
на ста;ята сред че;рен мра;к,
не сме; кита;йци;
пак бя;гат поднебе;сните бродя;ги,
как че;рен котара;к да тъ;рсим, што;м го ня;ма ту;к,
отгде; е ко;тешката светлина;?
В нефри;товите ти очи; разчи;там
в стих на мона;ха ***йа;н, епо;ха Су;н,
какво; ни но;си тъ;мната оби;тел.
Живо;тът ни;з с проме;ни е, помни; –
и ни;кога не де;йствай сля;по;
но сле;пи сме за Пи;тер Брьо;гел Ста;рши,
еди;н на дру;г пома;гайки си, тъ;нем,
с прокля;тия се дъ;рпаме към дъ;но,
в гробо;вен ба;рхет с абсолю;тни тъмнини;,
креште;йки в кла;денец с изпи;то е;хо
с безсми;слени тръпчи;ви гласове;,
не вя;рвайки в проме;ни, скри;ти в бъднини;...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Лавров
ЭПОХА СУН
„Когда-нибудь и нам наскучит ночь…”
Елена Скульская
опять болезненно упущенное время
кусается в затылок мы устали
ловить мгновенья выдирая жала
и обрывая крылышек слюду
пытаясь задержаться в промежутке
между ударами часов но ты
в китайский веер распустила пальцы
привыкшие за что-либо цепляться
и обломился стержень равновесья
в непрочном механизме пустоты
когда-нибудь и нам наскучит ночь
расколотый орех синильной черноты
горчит печалью незачем пытаться
в чернильной комнате искать
мы не китайцы
пришедшие сюда из поднебесной
чернильного кота когда его там нет
откуда же тогда кошачий свет
в глазах твоих нефритовых я вспомнил
стихи эпохи сун монаха хуэйань
что означает темная обитель
Помни, что жизнь перемен полна –
никогда не действуй вслепую
а мы слепые питер брейгель старший
стараемся еще помочь друг - другу
вцепившись в плечи и неся проклятья
в могильный бархат абсолютной темноты
крича в колодец выпитого эха
бессмысленные вязкие слова
уже не веря ожиданью перемен...
http://www.stihi.ru/2012/01/24/3707
---------------
Руският поет, писател и преводач Владимир Лавров (Владимир Владимирович Лавров) е роден 15 юни 1951 г. в гр. Ташкент. По образование е строителен инженер. Живее в гр. Смоленск. Пише поезия и проза, превежда поезия от няколко езика. Член е на Съюза на руските писатели, на Руския литературен клуб и на много литературни организации и сдружения. Отговорен редактор е на алманаха на СРП. Публикува поезия в литературни издания и алманаси като „Аврора”, „Арион”, „Нева”, „Крещатик”, „Москва”, „Литературная Россия”, „Под Часами”, „Озарение”, „Край городов”, „Сетевая поэзия”, „Острова”, „Настоящее время”, „Новый Карфаген”, „Новое русское слово”, „Форвертс”, „Зеркало”, „Башня”, „Слово World”, „Русское литературное эхо”, „Берега”, „Рабочий Ленинград”, „Старая Гатчина”, „Творение”, „Сиверская летопись” и др., творчеството му е превеждано на десетки езици. Автор е на стихосбирките „Смутное время” (1995 г.), „Черная вишенка кровь” (1997 г.), „Песни с той стороны” (2005 г.) и „Синдром Петербурга” (2009 г.). Лауреат е на международни поетични конкурси, носител е на много литературни награди. Умира на 14 март 2014 г.
© Copyright: Красимир Георгиев, 2014
Свидетельство о публикации №114081400046
Смотреть прочтение с правильными ударениями: http://www.stihi.ru/2014/08/14/46
(пока нет технич.возможностей верно напечатать)