„ИЮНЬ”
Евгений Юрьевич Юшин (р. 1955 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЮНИ
Какъв поет те е домъкнал!
С какъв си огън вдъхновен!
Подухна май, пропя и млъкна,
зари препускат ден след ден.
Глухарчето развява шапка,
по пътя тича прах навред,
камбанка в свойта цветна чашка
изкачва нежен земен мед.
Ехти светът: полята житни,
кръв в жилите, далечен гръм.
Пчела велурена облита
пламтящо цвете в летен сън.
Фланелки край въжета бликат
и свежи детски пелени.
По женски чайките ни викат,
чертежи драскат птичи дни.
Под небосвода отмаляли
поток за водопой зове
кафяви влажнооки крави
и с бърни бархетни коне.
Аз тук роден съм, сред тревите,
на горски полъх съм щурче,
с дъха на волната обител,
гравиран с лъч върху листче.
Старинни блясъци заварих
и меден залез се изви.
В мъхната шуба от комари
тук юни по брега върви.
Ний чакахме го с новините
от ягодовите поля.
С богати шепи под мъглите
росата репеи заля.
И той дойде! Ликуват птици!
Развяват в пенеста всевласт
реките свойте сини ризи
с ръкави, вдянати край нас.
Хрущят глиганските тръстики.
В Ока и Кама свят шурти.
Надежди към любими бликат,
в покоя малинак шепти.
Сладникаво сеното стана.
Любима, има юнски дни –
на къдрите ти гъста пяна
в серкмето си ще ме плени.
Като сокол зора се лута,
в копите мараня лети.
Сърцето – нощна пеперуда,
в гръд жарка бие и трепти.
А ти, гореща, родна, мила,
край огъня до мен стоиш,
със залез колене поливаш
и бързо ще ме съблазниш.
И дълго вятър ще разгаря
на нощна пепел топлина
в ливада пееща, парк парещ
под самоварната луна.
Ударения
ЮНИ
Какъ́в пое́т те е домъ́кнал!
С какъ́в си о́гън вдъхнове́н!
Поду́хна ма́й, пропя́ и млъ́кна,
зари́ препу́скат де́н след де́н.
Глуха́рчето развя́ва ша́пка,
по пъ́тя ти́ча пра́х навре́д,
камба́нка в сво́йта цве́тна ча́шка
изка́чва не́жен зе́мен ме́д.
Ехти́ светъ́т: поля́та жи́тни,
кръв в жи́лите, дале́чен гръ́м.
Пчела́ велу́рена обли́та
пламтя́што цве́те в ле́тен съ́н.
Флане́лки край въже́та бли́кат
и све́жи де́тски пелени́.
По же́нски ча́йките ни ви́кат,
черте́жи дра́скат пти́чи дни́.
Под небосво́да отмаля́ли
пото́к за водопо́й зове́
кафя́ви влажноо́ки кра́ви
и с бъ́рни ба́рхетни коне́.
Аз ту́к роде́н съм, сред треви́те,
на го́рски по́лъх съм штурче́,
с дъха́ на во́лната оби́тел,
грави́ран с лъ́ч върху листче́.
Стари́нни бля́съци зава́рих
и ме́ден за́лез се изви́.
В мъхна́та шу́ба от кома́ри
тук ю́ни по брега́ върви́.
Ний ча́кахме го с новини́те
от я́годовите поля́.
С бога́ти ше́пи под мъгли́те
роса́та ре́пеи заля́.
И то́й дойде́! Лику́ват пти́ци!
Развя́ват в пе́неста всевла́ст
реки́те сво́йте си́ни ри́зи
с ръка́ви, вдя́нати край на́с.
Хруштя́т глига́нските тръсти́ки.
В Ока́ и Ка́ма свя́т шурти́.
Наде́жди към люби́ми бли́кат,
в поко́я малина́к шепти́.
Сладни́каво сено́то ста́на.
Люби́ма, и́ма ю́нски дни́ –
на къ́дрите ти гъ́ста пя́на
в серкме́то си ште ме плени́.
Като́ соко́л зора́ се лу́та,
в копи́те мараня́ лети́.
Сърце́то – но́штна пеперу́да,
в гръд жа́рка би́е и трепти́.
А ти́, горе́шта, ро́дна, ми́ла,
край о́гъня до ме́н стои́ш,
със за́лез колене́ поли́ваш
и бъ́рзо ште ме съблазни́ш.
И дъ́лго вя́тър ште разга́ря
на но́штна пе́пел топлина́
в лива́да пе́ешта, парк па́решт
под самова́рната луна́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Юшин
ИЮНЬ
Какой поэт тебя придумал?!
Каким ты вырвался огнём?!
Май полыхнул, пропел – и умер,
И скачут зори день за днём.
Срывает шапку одуванчик,
Дорога прячется в пыли,
И колокольчик в свой стаканчик
Мёд поднимает из земли.
И всё гудит: поля пшеницы,
И в жилах кровь, и дальний гром.
И шмель велюровый кружится
Над полыхающим цветком.
Ныряют на верёвке майки,
Пелёнки детские свежи.
По-женски вскрикивают чайки,
Стрижи черкают чертежи.
И, разомлев под небесами,
Склоняются на водопой
Коровы с волглыми глазами
И кони с бархатной губой.
Я здесь родился: в этих травах,
В счастливом щебете лесном,
В искристых волнах-переправах –
Лучом на листике резном.
Здесь вечерами свет старинный
Зари тягучей, словно мёд.
В мохнатой шубе комариной
Июнь по берегу идёт.
Его мы ждали с новостями
От земляничных бугорков.
С туманом, с полными горстями
Росы в ладонях лопухов.
И он пришёл! Ликуют птахи!
Густы и пенны острова,
И реки
синие рубахи
С утра вдевают в рукава.
Пасут мальков Ока и Кама.
Хрустят кабаньи камыши.
О дорогой и близкой самой
Малинник шепчется в тиши.
И сладковато тлеет сено.
Я жду, любимая, когда
Твоих кудрей густая пена
Меня заманит в невода.
Заря кружится, словно кречет,
И на стожок туман прилёг.
И сердце бьётся и трепещет,
Как подфонарный мотылёк.
И ты горячая, родная,
У костерка, где сон и тишь,
Зарёй колени поливая,
Меня, конечно, соблазнишь.
И долго будет ветер жгучий
Ночною заметать золой
Певучий луг и сад кипучий
Под самоварною луной.
http://www.stihi.ru/2014/06/24/7340
---------------
Руският поет, писател и журналист Евгени Юшин (Евгений Юрьевич Юшин) е роден през 1955 г. в гр. Озьори, Московска област. Завършва историко-филологическия факултет при Педагогическия институт в гр. Улан Еде в руската република Бурятия. Публикува поезия от 1975 г. в издания като „Коломенская правда”, „Байкал”, „Сибирские огни” и др. Работи като редактор в Централния дом на културата на железничарите в Москва (1978 г.), води литературното обединение „Магистраль”, след 1986 г. е редактор в сп. „Молодая гвардия”. Пише стихове, разкази, киноповести, литературно-критични статии и есета. Член е Съюза на писателите на Русия от 1987 г., от 2000 г. е секретар на Съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките „На расстоянии дыхания” (1980 г.), „На весь далекий путь” (1983 г.), „Душа ведет” (1987 г.), „Троица” (1991 г.), „Домотканая провинция” (1993 г.), „Ржаная кровь” (1993 г.), „Поэтический Олимп” (1999 г.), „Родина-смородина” (2002 г.), „Мещёрские броды” (2005 г.), „За околицей рая” (2006 г.), „Родные дожди” (2010 г.), „Избяная заповедь” (2010 г.) и „Соловьиный родник” (2014 г.). Лауреат е на много литературни конкурси, носител е на национални и международни награди за поезия. От 1999 г. е главен редактор на сп. „Молодая гвардия”. Живее в Москва.