“Защо съм тук?
Наистина не знам.”
Валери СТАНКОВ, “Бетонен стълб в полето”
“Все равно мне где скучать!”
Анна АХМАТОВА
Не ми е все едно. И не скучая
– край мен искрят хоругви в златен храм –
но питам се: Защо съм тук?
Не зная!
Би трябвало да зная, но не знам...
Слепят ме златни есенни полета
и златен лес пилее златен лист;
брадата ми е бял орар и свети
на слънцето под залеза златист.
С пространства и със времена препълнен,
се лутам в този златен полумрак
и падат покрай мене златни мълнии,
и разтопяват златния варак.
В янтарни дни и в златен здрач се лутам
– измамно злато на измамен храм –
а есента край мен шепти нечуто:
– Защо си тук?
Наистина не знам!
Опасно дълго дишал съм, навярно,
на есента зелените мъгли,
а тежката им влага е коварна –
тя скрива урви, пропасти, ъгли
и като стар слепец, изгубен в мрака,
се блъскаш сред стени на тъмен двор,
а някъде далеч напред те чака
на зимата сребристия простор.
Аз търся път към зимата. Разбирам,
че там ме чакат, трябва да съм там!
А есенният здрач край мен не спира:
– Защо си още тук?
Не знам!
Не знам!...