Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
И КАКТО В КЛАДЕНЕЦ ВЪВ МЕН ДЪЛБОКО
И както в кладенец, във мен дълбоко
лежи бял камък - възпоменание.
Не искам да го махна и не мога:
то в мен е радост и страдание.
И който ме погледне най-отблизко,
в очите ми ще го открий веднага.
Ще стане той печален и замислен
и в разказа ми скръбен ще внимава.
Аз знам, превръщали са боговете
в предмети хора - със съзнание,
тъгите чудни вечно да ни светят.
И ти това си възпоминание.
5 июня 1916, Слепнево
Перевод: 25.08.2014
----------------------------------------
И кАкто в клАденец, във мЕн дълбОко
лежИ бял кАмък - възпоменАние.
Не Искам да го мАхна и не мОга:
то в мЕн е рАдост и страдАние.
И кОйто ме поглЕдне нАй-отблИзко,
в очИте ми ще го открИй веднАга.
Ще стАне той печАлен и замИслен
и в рАзказа ми скрЪбен ще внимАва.
Аз знАм, преврЪщали са боговЕте
в предмЕти хОра - със съзнАние,
тъгИте чУдни вЕчно да ни свЕтят.
И тИ товА си възпоминАние.
КАК БЕЛЫЙ КАМЕНЬ В ГЛУБИНЕ КОЛОДЦА
Как белый камень в глубине колодца,
Лежит во мне одно воспоминанье.
Я не могу и не хочу бороться:
Оно — веселье и оно — страданье.
Мне кажется, что тот, кто близко взглянет
В мои глаза, его увидит сразу.
Печальней и задумчивее станет
Внимающего скорбному рассказу.
Я ведаю, что боги превращали
Людей в предметы, не убив сознанья,
Чтоб вечно жили дивные печали.
Ты превращен в мое воспоминанье.
5 июня 1916, Слепнево