Все така като прелетни птици
те долитат и пак си отиват.
Само дето не кацат по жиците
и не са като птици щастливи...
Да останат все тука – не искат.
Там – не могат. Привлича ги пътят.
Всичко тук е познато и близко,
но под старата стряха не мътят.
Като птиците – вечно подвижни –
те широкия свят прекосяват.
Само дето не са тъй безгрижни,
само дето почти не запяват...
Аз не вярвам на птици, които
идват тук само в топлото лято
и си тръгват, щом паднат мъглите
и задуха студеният вятър.
Те са шарени, те са красиви,
те са умни, изглеждат чудесно...
Но със първия студ си отиват
там, където живеят по-лесно.
Не за тука богатство събират –
те говорят на чужди езици
и на чужда земя се прибират.
Те са птици... но прелетни птици.
Тук остават – в селата, в градчетата,
по балконите, по тротоарите –
тези делнични птици – врабчетата.
Най-красивите на България!