Откакто този Божи свят светува,
ти пееш все една и съща песен.
Любовна страст в сърцето ти бушува,
мечтите ти се къпят в цвят небесен.
Очи-звезди, гърди като планети
омайват те и стряскат до премала.
Надеждата във погледа ти свети,
вселената е сякаш твоя цяла.
Но всичко е до време и умира.
Любовни страсти на небето няма.
Душите бедни Господ си прибира,
а земното остава си измама.
Каква е тука твоята дилема?
За страстите ли пееш, за душата?
Ще има ли за тебе там, в Едема,
за твоя труд заслужена отплата?
Зачатие без страст - не ще се случи.
Любов без страст - престиж е за душата.
От всичко туй какво ще се получи?
Дали ще се спасим чрез красотата?
Къде отива дивната наслада,
омайничето, сливащо сърцата,
и силата на огнената клада,
която ни дарява топлината?
Не знам, не знам, но вярвам в чудесата,
вълшебствата за мен са нещо свято!
Единствено в сърцето на жената
на Бога вечен виждам тържеството!