На Хеликон, на оня връх, където
добрите музи спорят с Аполон,
на древната Елада под небето
един крилат и непокорен кон
ударил в твърдата скала с копито
и в гръцкия задушен летен ден
на странен извор бликнали водите –
самият Хипокрена* бил роден!
Пегас зарадвал музи и поети –
водата като чуден еликсир
с прекрасни рими пълнела сърцето,
душата – с траен поетичен мир.
Тя вдъхновявала за сътворение*,
тя давала простор на мисълта –
по не едно добро стихотворение
личи и днес на извора калта.
Дали е тук заслугата на коня
все още е въпрос неизяснен –
та може ли детето на Горгона*
да бъде поетичен феномен?
Но да се върнем пак на Хипокрена.
Водата си тече на оня връх
и дава мъдрост, носи вдъхновение,
процежда се през папрати и мъх,
провира се, дълбока и студена,
привлича с бистрата си хладина.
И днес е тъй достъпен Хипокрена
като в онези древни времена.
Но тази кротост е привидна само –
понякога от нежността боли.
С вълшебна сила Хипокрена мами
- той може жаждата да утоли,
приканва те, поспрял в тревите гъсти,
да плиснеш с шепи пламнало лице,
и позволява да почувстваш с пръсти
как бие тръпнещото му сърце.
Но мамят сред водите му стаени
незнайна сила, поетична страст –
лежат на дъното на Хипокрена
удавници в опасната му власт.
Стихът е камък, хвърлен нависоко –
удари ли, ранява като меч,
а римите убиват по-жестоко
от остър нож, от яростен картеч...
Митична сила дава Хипокрена.
Не стреляйте в поета, господа!
Макар да е роден за сътворение,
пазете се от тихата вода!
________________
* Хипокрена – изворът на поезията на планината Хеликон;
* ...за сътворение – “поезия” идва от гръцкото poiesis – сътворение;
* ...детето на Горгона – Пегас е син на Горгона Медуза и Посейдон;