Говори ми, Любов!

Милена Йорданова
Говори ми, Любов! Подлуди ми нощта!
Имам нужда да чувствам страстта ти.
Уморих се превит да ми бъде гърба,
да ме мачкат среднощни задачи.
Не запомних, че трябва да вдигам ръка
острие щом над мен се оголи.
И дори не усетих животът кога
по лицето ми нарези стори.
Непокътнати само опазих за теб
на очите ми топлите заливи.
Говори ми, Любов! Нека бъда море,
дето твоите думи ще гали.