Летни вечери – кипарисови,
бледо-залезни, душно-сини
– тих дъждец като наниз бисерен
все вали... шестдесет години.
Детски спомени недокоснати,
неповехнали, все тъй чисти –
сенокосни и високосни, и
с дъх на кестен и млади листи.
Бледи образи, сенки минало
посред парка и посред здрача –
като стара следа изстинала.
Преръмява ли, аз ли плача?
Топъл полъх, прохлада дунавска,
смях на птици и дъх на вечност
– мои спомени нецелунати,
бели спомени тъй далечни...
Ах, китарени, мандолинени
тихи летни семейни нощи,
синьо-дунавски, светло-винени,
мъдро-живи в душата още.