Ако тази Вселена с Безкрая граничи,
ако средната възраст е Вечност нетленна,
а нетленната Вечност е обща – и ничия –
къде свършва тази Вселена?
Ако тя – като всичко – е с край и начало,
що е “край на света”?
Просто камък крайпътен
по шосето,
след който е пусто и бяло?
Просто знак
на пространството в талвега мътен?
Или “край на света” е секундата сетна,
прекратената Вечност сред път уловила,
квант забързано Време, троха мимолетна
от мига, придобил ужасяваща сила?
Или “край” е пресечната точка потайна,
кръстопът на пространство и странстващо време,
в който “Вечност” е миг,
а Безкрайното – крайно,
в който взривът ликува и ужасът дреме?
АЗ
СЪМ
ТОЧКАТА,
в мене се срещат нещата,
в мене става фаталното страшно пресичане,
аз съм краят, началото, аз съм средата,
с мен се ражда светът
и през мене изтича.
Аз си тръгвам – светът ми се срива изцяло.
Моят свят сред безкрайното свършва със мене.
Всяко време и място са край – и начало.
С всеки почва Вселена – и свършва Вселена.