(Сонетен венец)
1.
От изгрева на пролет бяла
до сетния ни земен час
ще пеят птиците за нас,
за любовта ни разцъфтяла!
Дали това не е измама
на две обречени сърца?
Дали по нашите лица
петна от тъмни сенки няма?
Не! Ти си слънчева жена
с очи на трепетна сърна,
която любовта познава.
За тебе пролетта цъфти
и своя аромат раздава -
честита си родена ти!
2.
Честита си родена ти -
богиня за любов и нежност,
дошла от звездната безбрежност,
понесла хиляди мечти.
Аз земен съм - обикновен,
но моята любов е вечна
и като лава огнетечна
пулсира в моя ден блажен!
Сърце сърцето щом обича,
след порива сърдечен тича
да сбъдне на света мечтите.
Омайно слънцето блести,
разлива светлина в душите
и дивна младостта цъфти!
3.
И дивна младостта цъфти,
взривила за любов сърцата!
Трептят на утрото крилата
и пак при мене идваш ти.
Когато чуя твоя глас
на сребърни вълни звънливи,
отлитат мислите мъгливи,
щастлив и горд се чувствам аз!
От нежните слова унесен,
понесен от вълшебна песен,
аз дишам твоя аромат.
Ти, роза бяла разцъфтяла,
даряваш с обич този свят,
тържествена и засияла!
4.
Тържествена и засияла,
зората празнично звъни.
Денят избухва в светлини
и ти си цяла заблестяла!
За обич ти си се родила
в прекрасен, слънчев майски ден,
светът да бъде обновен
от твоята усмивка мила.
Сърцето ми е твоят храм
и ангелите пеят там,
щастлива, любовта ме сгрява.
Ти, лъч божествен на зората,
за теб и Божията слава
ехтят от химни небесата.
5.
Ехтят от химни небесата
и славят твоите очи,
в които звездните лъчи
разпалват любовта ми свята!
И аз вървя към теб с надежда,
от образа ти мил пленен,
възторжен и опиянен,
и вишнев цвят над мен се свежда!
Неземен дар е любовта,
божествен лъч от вечността,
крила и сигурна опора!
О, струва ми се, че е сън
да чувам как навред в простора
трепти камбанен весел звън!
6.
Трепти камбанен весел звън,
дочувам тиха райска песен!
От пролетни мечти понесен,
аз пак сънувам сладък сън.
Сънувам твоите очи -
за обич - билката целебна,
за радост - музика хвалебна,
която празнично звучи!
Бъди ми път и светлина!
Бъди ми огън в тъмнина,
жадуван пристан и надежда!
Събуждам се от този сън
и утрото към мен поглежда,
излитат птиците навън!
7.
Излитат птиците навън,
примамени от ласки южни,
а спомените ми ненужни
блуждаят в земния ми сън.
Усмивката ти ме спасява
от всяка земна суета,
разпръсква с обич пепелта
и блясва огнена жарава.
За тебе ден и нощ копнея,
за тебе светли химни пея,
за тебе слънцето гори.
Когато слеят се сърцата
и пеят пролетни зари,
царува горда красотата!
8.
Царува горда красотата
в света за тебе отреден
и аз, от обич запленен,
прославям Бога и съдбата!
Изпий на виното искрите,
косите свилени развей,
за вечната любов живей -
щастливи да ти бъдат дните!
Мечтателна е младостта,
божествена е любовта
и щастието тя ни дава!
Бъди съдба на моя ден!
Не искам горест и забрава -
една любов живее в мен!
9.
Една любов живее в мен,
една любов ме възвисява,
тъгите земни разпилява,
светът се ражда променен.
Без влюбеното ти сърце
бедняк ще бъда най-последен,
бездомник като вятър леден,
слепец с протегнати ръце.
Пленителна е твойта сила -
магия в себе си е скрила -
тя всичко с обич побеждава!
Щастлив съм аз и окрилен,
гори ме твоята жарава,
любов изпълва моя ден!
10.
Любов изпълва моя ден:
на приказка - мечта вълшебна,
на билка - силата целебна,
рубин от огън разтопен.
Спасителен е този път
към утрото и висините,
към полетите на звездите,
по който влюбени вървят.
Бъди вълшебницата моя,
на ласките ми топли зноя
и вярата и радостта!
Когато песента щастлива
звъни игрива над света,
усмивка дивна ме опива!
11.
Усмивка дивна ме опива!
И ангелското ти лице,
и влюбеното ти сърце
възраждат вярата ми жива.
За обич - обич се дарява,
че в този зъл, задъхан свят,
на горест и тъги богат,
нетленна любовта остава.
Възпявам твойта красота,
сърцето, пълно с доброта,
душата чиста, всеотдайна.
О, дивна, прелестна жена!
С любов, признателност безкрайна,
вървя към твойта светлина!
12.
Вървя към твойта светлина,
която любовта ми дава,
тъмите нощни побеждава
и носи радост, топлина.
Вървя по пътя на сърцето
с любов, мечти и красота!
Щастлива пее младостта
и грее пурпурно небето.
Светът е вечен, необятен,
молитвен дом невероятен,
за тебе с мъдрост сътворен!
И в тази пролет вечно жива,
в живота нов, благословен,
аз искам да си най-щастлива!
13.
Аз искам да си най-щастлива!
Да грее скъпото лице!
Да пее нежното сърце!
Да бъдеш жрица най-красива!
И ангелите леки, бели,
да ронят ароматен цвят,
на обич и мечти богат,
в небето волно полетели!
Сърцето си на мен отдай!
Отдай го цялото, докрай!
Дари ме с този дар небесен!
С очи на влюбена сърна,
ела при мене като песен,
мечтана, слънчева жена!
14.
Мечтана слънчева жена!
За радост Господ те изпрати
света с мечтите си крлати
да носиш с крехки рамена.
И огънят не догорява,
танцува, пее и пламти!
Поглеждаш към звездите ти
и образът ти засиява!
От вечните звезди засмени
душите наши запленени
създават своя земен рай.
Ти цялата си разцъфтяла
с усмивката на месец май
от изгрева на пролет бяла!
МАГИСТРАЛЪТ
О т изгрева на пролет бяла
Ч естита си родена ти.
И дивна младостта цъфти,
Т ържествена и засияла.
Е хтят от химни небесата,
Т репти камбанен весел звън.
И злитат птиците навън,
Ц арува горда красотата.
Е дна любов живее в мен.
Л юбов изпълва моя ден,
У смивка дивна ме опива.
В ървя към твойта светлина!
А з искам да си най-щастлива,
М ечтана, слънчева жена!