Не ме очаквай тихо във съня си,
че днес съм като зимната мъгла
и мога, без да искам,със студа си
през жадното сърце да пресека,
оставяйки разголена душата
сама, сред лепнещата тъмнина.
И, вместо обич, само тишината
да диша в парещата ти ръка.
Не съм готова днес да те обичам
разкъсвана от бесни ветрове.
Сърцето, заприличало на дрипа,
не ще успее да те побере.
И затова... далечна ще те гледам,
прикрита в сянката, за да не би
ръцете си случайно да протегна
и пламъчето да се зароди.
Но вдигне ли се мрака - ще се върна,
без облаците в моите очи.
Тогава мога пак да те прегърна
без страх, че може да те заболи.