Така богат се чувствам в своя ден
и толкова невероятно беден!
Съкровища са струпани у мен,
а ги владея сам.
И съм последен.
И няма на кого да дам от тях.
И няма смисъл още да събирам.
Светът край мен живее с кал и прах,
а струпаното в мене
– с мен умира.
И с него няма как да купя сол,
спокойна стряха и дърва за огън.
Вървя по злато,
а се скитам гол
и да платя за къшей хляб не мога.
Защо не искаш златото ми, свят,
защо се плаща с пясък на пазара?
На кал и речен пясък си богат,
но кал и пясък ли са висша мяра?
Обезцени се, осиромаша
на смисъл и добро светът край мене.
А трябва ли с ерзац да се теша
и златото за пясък да заменям?
Днес само кал и пясък се ценят,
но кал и речен пясък са заблуда.
Как могат с кал и пясък да сменят
рубини, диаманти, изумруди?...
Съкровища са скътани у мен,
но ги владея сам.
А съм последен.
Богат съм като Крез.
Но в своя ден
замръквам гладен и безкрайно беден...