Элегия I

Гримо
Элегия I
Лучезар Селяшки (перевод с болгарского)


Лишь только ночь побудь еще, останься.
Услышать, как волос  твоих разлив
для посвященных шепчет свои стансы,
из губ холодных жажду утолив

заката. Нотный стан из паутины
мне чертит одиночество в углу
стены, и ветер падает в путину
созвездий, в них закованную мглу.

Надежда – увертюра декаданса –
на стан бросает ноты в виде мух;
причудлива мелодия на слух…
Побудь в такую ночь со мной, останься…



Елегия I

В такава нощ да си до мен.
Да слушам как нашепват тайни
косите ти – река безкрайна.
И виното на залеза да пия
от чашата прохладна
на твойте устни.
В такава нощ,
когато самотата пак чертае
петолинии от паяжина
и ноти черни –
мухи настръхнали треперят;
когато вятър – птица клета –
се блъска в ледените клони
и звезден прах от тях се рони,
и чезне в мрака вкаменен…

В такава нощ да си до мен.