Поэт читал свой лучший стих
Со сцены маленького зала.
И зал, казалось мне, притих,
Ведь слово в души проникало,
Гнездилось птицею в груди,
Звало за грань, к иным высотам…
Где свет маячил впереди,
И вёл к неведомым красотам.
Поэт мечтал, читая стих,
И свято верил сам в иное…
И звал мечтателей других
В свой мир, где счастье неземное.
Превела на български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ЧЕТЕ ПОЕТЪТ
Чете поетът своят стих
на сцената във малка зала.
И сякаш залата притихва,
че думите душите галят.
Птицата гнезди в гърдите,
зове към други висоти…
Свят, де занапред се вижда,
свят с незнайни красоти.
Мечтай, чете си стиховете
и свято вярва той във тях.
Зове и другите мечтатели,
в този свой неземен свят.