Дъжд - зъл и мрачен... Мокри дървета.
Бунар затлачен в храстите свети.
Мил бащин двор - трънлив, буренясъл,
тук съм играл и тук съм отрасъл.
Тук аз познавам всяка тревичка,
тук изговорил съм първата сричка,
тук съм играл със сестрите си трите,
тук на баща ми са свършили дните.
Мили мой, днеска ще те продавам.
Затуй съм дошъл, да се прощавам
с къщата, с люляка там зад бунището,
с плевнята с крушата и със огнището...
Мълчиш... Чер гарван на крушата грачи.
Сбогом! - мълви ми душата и плаче.