Евгения Позднякова - Нет, душа моя

Юлия Донева
Нет, душа моя в рамках тесниться не может.
Вечно что-то волнует, зовёт и тревожит.
Не умею прощать и в поклоне согнуться,
И кому-то, фальшиво в ответ улыбнуться.
От тебя и песчинки в награду не надо,
Боль ромашковым мне засыпай звездопадом,
Я не стану гадать и смирюсь, будь что будет!
Не хочу больше знать горечь правды,
Не любит...

НЕ, ДУШАТА...

Не, душата в рамка да стои, не може.
Тя вечно се вълнува, зове и се тревожи.
Не може да прощава, в поклон да се превива,
за това, че  някой усмихва се фалшиво.
От теб и песъчинка в награда аз не искам,
Болката си с лайка светкавично затискам,
Не ще се аз смиря, каквото й да става!
Таз истина горчива, не ща да научавам,
не ща…