ВСИЧКО БОГ Е СЪТВОРИЛ
Като треперушки трепкат
белостволите брези,
сякаш детски мигли клепкат
срещу слънчеви лъчи.
Спрели облачета бели,
съзерцават есента.
Не помръдват - занемели,
заслушани във песента
на поточе, зашумяло
между храстите в дола,
тръгнало от меден чучур
на забравена чешма.
Седнала въз топъл камък,
с влажни от нега очи,
гледам залеза – във пламък,
с чудна красота блести.
Гледам го в захлас и мисля
с доверчивост птича:
„Всичко Бог е сътворил
и озарил с величие!"