„ОЩУЩЕНИЕ СТАРОСТИ”
Владислав Евсеев
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УСЕЩАНЕ ЗА СТАРОСТ
Ти стар си. Време ти е за покой.
Сред теб летят снежинки в късна есен.
И любовта ти в спомени безброй
ще си остане, без да грейне в песен.
И изгревите в твоето лице
със син туш бръчките ти ще оглеждат,
олово мрачно в теб ще се сбере –
невъзвръщаемо и неизбежно.
Привиквай с ритъма на старостта,
съдбата с него ще тактува дните.
Тя права е. И с тази правота
отдавна от света отдалечи те.
Защо да влизаш в кожата на друг?
Като излишен ще те разцелуват!
Любов в замяна ще превърнеш в лъст,
а тя – като лъжата – се преструва.
И ето – ще я видиш в твоя кът,
като сполука в миг ще те омае.
И ще огрее стръмния ти път
с лъча прозрачен на средлетен залез...
Ще разбереш, че ти не си Сократ,
и сам на себе си ще си признаеш:
покой, човече, вече не си млад,
не можеш призрака любов да обладаеш...
И смешно е да бдиш с тъга безумна
сред спомени далечни и измамни...
Там любовта живее само в думи,
тъмнеещи в нощта над хладен камък...