“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”
Горят последните листа в ръжда,
мъгла сребриста мокър вятър гони
и ледената влага на дъжда
се стича по оголените клони.
Не есен – сив ноември зъзне вън,
денят е сив и времето е сиво;
и пролетта, и лятото са сън
и нещо плаче, нещо си отива...
Ноември е... Сбогуване и стон
е всеки миг и вече ми се струва,
че в този месец по жесток закон
си тръгва всичко, всичко се сбогува.
И вече знам какво, освен дъжда,
ме чака през ноември. Ще е ледно,
последните листа ще са в ръжда,
отчаян дъжд ще плаче за последно.
И ако кажа “сбогом” в слънчев ден
– на май в цъфтежите, на юли в зноя –
за миг ще духне вятър вледенен
и вън ще е ноември. Оня, моя...