АДАЖИО
За нощта е още рано.
„Вечерта смирено гасне."
Нейде някакво пиано
рони звуци - нежни, сластни.
Аз - премрежила очи,
седнала отвън на прага,
слушам в унес как звучи,
и нещо гърлото ми стяга.
А "Адажио" се носи
и прославя Албинони.
Сетни слънчеви откоси.
От липите цвят се рони.
Стихват звуците... Пианото
заромолва с шепот тих.
И дочух гласът на Музата. -
Зашептя...
Роди се стих.