Весела Йосифова
ЕСЕННА СРЕЩА
Защо при теб
на тази маса,
във късна есен
съм приседнал?
Не се опитвай
да ме излъжеш –
аз този филм
съм вече гледал.
Помислих си,
че ти е трудно
сама –
във дните сиви...
Но се оказа,
че греша,
сълзите на дъжда
са те увлекли.
Забравила си
всички дни,
запалили искри
в очите ни.
Сега горят
във чуждите очи,
във чуждите надежди
и сълзи нечии.
Стоя присвит,
объркан и облечен
на твойта маса,
във късна есен.
Да, ще си тръгна,
прости,
аз своя път
отново сбърках.
Ако надникнеш
в прозорците на други,
ще видиш –
от огън светят.
А аз мълча.
А аз съм пуст -
оголен като клоните
на есенната вишна...
Перевод стиха Владислава Евсеева «ОСЕННЯЯ ВСТРЕЧА»