Благодаря на старата китара
Весела Йосифова
(Вольный перевод стиха Владислава Евсеева "Одинокая сельская ночь")
Понякога, във нощи летни,
когато думите мълчат,
съдбата ми наивна и нелепа
безсъниците пак крадат.
Прегръщам старата китара
и струните й тънки галя с длан,
а в нейната мелодия се утаява
на пролетта най-тъничкия скреж.
Така дълбоко с нея свързан е
на младостта възторжения хоризонт.
Свидетелко, на бурните ми радости,
сега звучиш със най-минорната тъга.
Сърцето търси пак следи под брястове,
където с думите летях
и срещах често Красотата,
родена от лъчите на зора.
Самият аз отново съм момчето,
което разговаря с нощни птици
и в мен възражда се мечтата
душата си да изравня със хоризонта.
Надежда трябва ми отново смела
с ръка да стигна облачни дантели
и даже насаме със думите останал
да бъда себе си отново.
Благодаря на старата китара ...
http://www.stihi.ru/2010/10/09/2255