Догорали страницы. Михаил Евгеньевич Галкин

Радко Стоянов 2
На костре догорали страницы,
Свет струился как дым сигарет,
Улетали последние птицы,
И маячил холодный рассвет.

Я держал твои нежные руки,
На прощание сказав«Ты прости»,
В ожидание близкой разлуки.
Пожелал тебе счастья в пути!

Разошлись как бывает напрасно,
На тропинке нам тесно вдвоём,
Разговор был тяжёлый,бесстрастный,
Каждый думал тогда о своём.

Кто же знал что такое случится,
Не увидимся мы никогда,
Только память в висок мне стучится,
Белой птицей во сне иногда.

Ты напрасно уехала в горы,
Без страховки,ну кто здесь пройдёт?
Дышат вечно тобою просторы
Да и память во мне не умрёт!!!

ДОГОРЯХА СТРАНИЦИТЕ
Превод: Радко Стоянов

Догоряха листата поредни.
Светлината струи като дим.
Отлетяха и птици последни,
изпълзя и денят невредим.

Аз държах те за нежните длани,
на прощаване казах „Прости!”
И очаквайки болка от рани,
пожелах ти щастливи звезди!

Разделихме се ей тъй – негласно,
на пътечката тясно бе нам.
Разговаряхме трудно, безстрастно,
без да мислим за свян или срам.

Кой ли знае какво ще се случи,
ще се видим ли някога пак.
И за спомен какво ще получи?
Бяла птица насън в полумрак?

Ти напразно далече замина,
застраховката кой ще презре?
Ти ще дишаш с просторите сини,
паметта в мен не ще да умре!!!