Ах, ти ветре - неуловим, невидим,
рееш се във птичите криле,
промъкваш се в косите на тополите,
с въртопи есенни листа танцуваш,
запращаш дребни капки дъжд в лицата,
провираш се през цепки и пролуки,
докосваш се до всеки и до всичко…
Какво не правиш, за да се почувства,
че си край нас ти, палавнико щур!
11.2014г.