МУЗЕ
Пришла и села. Счастлив и тревожен,
Ласкательный твой повторяю стих:
И если дар мой пред тобой ничтожен,
То ревностью не ниже я других.
Заботливо храня твою свободу,
Непосвещенных я к тебе не звал
И рабскому их буйству я в угоду
Твоих речей не осквернял.
Все та же ты, заветная святыня,
На облаке незримая земле,
в венце из звезд, нетленная богиня,
С задумчивой улыбкой на челе.
Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
НА МУЗАТА
Дойде и седна. Щастлив,неспокоен,
повтарям аз гальовният ти стих:
Ако пред теб дарът ми е нищожен,
по долу в ревността не съм от другите.
Грижливо браня твойта свобода,
към теб непосветени не зова
и робската им лудост във угода
на речта не ще аз оскверня.
Все едно заветна си светиня,
на облака невидима земя,
в звезден венец нетленна богиня,
със замислена усмивка на чело.