„ДЫМ БЕЗ ОГНЯ”
Александр Николаевич Вертинский (1889-1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДИМ БЕЗ ОГЪН
Зима. Снежни усмивки цъфтят по дърветата. Честват,
но не вярвам, че срещаме в тази страна Рождество.
Тъй печално скрипти на цигулка сутрин моят комичен маестро,
зад прозореца пее сред синия сняг божество!
Исках някога златно детенце любимо да имам.
В манастир на покой да отида мечтая сега,
да се моля пред стари притвори в печалната зима
или, може би, вместо молитви таз песен да пея с тъга!
Всичко става не тъй, както лунните звуци ни гукат,
и е ясно, че никъде няма да ида, защото седим
в грях и дългове, имам си куче, любовница, мъки
и... това са си глупости... Просто без огън е дим!
Ударения
ДИМ БЕЗ ОГЪН
Зи́ма. Сне́жни усми́вки цъфтя́т по дърве́тата. Че́стват,
но не вя́рвам, че сре́штаме в та́зи страна́ Рождество́.
Тъй печа́лно скрипти́ на цигу́лка
су́трин мо́ят коми́чен мае́стро,
зад прозо́реца пе́е сред си́ния сня́г божество́!
И́сках ня́кога зла́тно дете́нце люби́мо да и́мам.
В манасти́р на поко́й да оти́да мечта́я сега́,
да се мо́ля пред ста́ри притво́ри в печа́лната зи́ма
или, мо́же би, вме́сто моли́тви таз пе́сен да пе́я с тъга́!
Вси́чко ста́ва не тъ́й, ка́кто лу́нните зву́ци ни гу́кат,
и е я́сно, че ни́къде ня́ма да и́да, зашто́то седи́м
в гря́х и дъ́лгове, и́мам си ку́че, любо́вница, мъ́ки
и́... това́ са си глу́пости... Про́сто без о́гън е ди́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Вертинский
ДЫМ БЕЗ ОГНЯ
Вот зима. На деревьях цветут снеговые улыбки.
Я не верю, что в эту страну забредет Рождество.
По утрам мой комичный маэстро печально играет на скрипке,
И в снегах голубых за окном мне поет Божество!
Мне когда-то хотелось иметь золотого ребенка.
А теперь я мечтаю уйти в монастырь, постареть
И молиться у старых притворов протяжно и тонко
Или может совсем не молиться, а эти же песенки петь!
Все бывает не так, как мечтаешь под лунные звуки,
Всем понятно, что я не уйду никуда,
Что сейчас у меня есть обиды, долги, есть собака, любовница, муки,
И что все это – так... пустяки... просто дым без огня!
1916 г.
---------------
Руският поет, композитор, киноактьор, певец и естраден артист Александър Вертински (Александр Николаевич Вертинский) е роден на 9/21 март 1889 г. в Киев. Още като ученик публикува свои разкази в местните вестници и играе в любителски театрални спектакли. С пристигането си в Москва, през 1913 г. той прави своя театрален дебют като актьор и драматург в Театъра на миниатюрата и своя актьорски кинодебют във филма „Обрыв”. През Първата световна война е доброволец на фронта, а след войната продължава да се снима активно в киното, пише и изпълнява песни, има многобройни естрадни изяви и театрални гастроли. През 1920 г. емигрира и продължава своята творческа деятелност в Полша, Германия, Франция и други европейски страни, известно време живее в САЩ и в Китай, прави турнета из целия свят. През 1943 г. се връща в родината и прави над две хиляди концерти в театри, заводи, на фронта. След войната продължава да се снима в киното, да твори и да се изявява пред обичащата го публика. Умира непосредствено след последния си концерт в Ленинград – на 21 май 1957 г. За своя път в руската естрада Вертински многократно е казвал: „Я был больше, чем поэтом, больше, чем актером. Я прошел по нелегкой дороге новаторства, создавая свой собственный жанр...”