Мираж
(c болгарского, Юлия Донева)
Иногда приходит настроение –
Расцветает розами душа –
Радость в ней, любовь и вдохновение!
Жизнь полна покоя, хороша!
Я лечу в мечтах куда-то в прошлое –
Мне сегодня двадцать, рядом ты…
Хоть и понимаю – столько прожито –
Можно и с ума сойти… Мечты…
Падаю в реальность… Лет – немерено…
Всё со мной: давление, артроз…
С каждым днём острее чувство времени…
Ты – мираж в моей долине роз…
Юлия Донева
МИРАЖ
Понякога изпадам в настроение,
тъй сякаш всичко е „ цветя и рози“.
Любов изпитвам, радост , вдъхновение
и сякаш нищичко не ме тормози.
И почвам тъй сама да си мечтая,
че съм на двадесет, че съм се влюбила...
Но все пак, осъзнавам се накрая
и мисля : „ май умът си съм изгубила!“
И се завръщам пак в реалността
и спомням си за кръвното, артрозата...
И все по силно чувствам старостта.
Мираж са били и „цветя и рози”...
Картинка из Интернета. Спасибо автору!