Сильнее любят нелюбимые,
Одни, оставшись в стороне,
Наедине в ночи с обидами
По неизвестно чьей вине.
И, добротой своей богатые,
По затравевшим тропкам сел,
Идут, ни в чем не виноватые
И виноватые во всем.
И, с виду непоколебимые,
Идут задумчиво они
К своим любимым - нелюбимые,
И снова мучатся одни.
Но, оставаясь нелюдимыми,
С печалью гордою в себе,
Сильнее любят нелюбимые,
Любимых делая слабей...
По-силно любят нелюбимите
По-силно любят нелюбимите,
оставените настрана.
В нощта са заедно с обидите,
незнайно по чия вина.
По селските пътечки с повети
те - тъй богати с добрина -
вървят във нищо не виновни,
или със цялата вина.
И, с вид на непоколебими,
все тъй замислено вървят
към обичта си - нелюбими,
сами със мъката на път.
Но тихи, незабележими, те
тъй горда носят си скръбта.
Пред тях по-слаби са любимите,
пред силата им в любовта.
Перевод с болгарского: Дафинки Станевой