Я сам себе и Бог и Сатана,
Всю душу изливаю вам до дна.
Боль сердца я стихами отдаю,
То Дьяволом, то Ангелом парю.
Я как пророк заглядываю вдаль,
И жизнь отдать мне за стихи не жаль.
Не находя распятье на земле,
Со смертью обвенчаюсь я в петле.
Мои стихи со мною не умрут,
А в облака с душой моей уйдут.
И чистотой весенних тёплых гроз,
На землю возвратятся болью слёз.
АЗ САМ СЪМ СИ И БОГ И САТАНА
Превод: Радко Стоянов
Аз сам съм си и Бог и Сатана,
душата си изливам без вина.
Сърцето си със стих лекувам прост,
ту с Дявола, ту с Ангела съм дост.
Като пророк аз гледам в далнина,
живот и стих ще дам за светлина.
Разпятие не ще намеря тук,
смъртта ще увенчая с някой клуп.
Стихът ми няма да умре със мен,
с душата ми ще литне някой ден.
И с пролетните топли ветрове
сълзи от болка пак ще призове.