Владимир Молчанов - Дождь промчался... , Дъжд валя

Дафинка Станева
Дождь промчался, как будто бы всадник,
И затих у холмов и стремнин.
В материнский иду палисадник,
Где расправил листы георгин.

Георгина цветущая сила! -
На кусте нет бутонам числа.
Это мама его посадила,
А дождаться цветов не смогла.

Посадила с надеждою ясной
и сказала, шутя, как всегда:
"Поживу - если будет он красный,
Ну, а желтый - к разлуке тогда..."

Этих слов позабыть я не в силе.
Мама, мама...в ответ  - тишина.
И желтеют на свежей могиле
Те цветы, что растила она...

Дъжд валя

Дъжд валя устремен, сякаш конник,
и по хълма се той укроти.
Аз на мама в градинката скромна
идвам. В нея гергина цъфти.

Тя, гергината, в своята сила
пъпки ражда и цвят полудял.
Мама нея я бе посадила,
ала как разцъфтя, не видя.

Посади я с надежда стаена
и изрече ей тъй, на шега:
"Ще живея, щом тя е червена,
жълта ли е - раздяла тогаз..."

Не забравям словата-прокоба.
"Мамо!" В отговор - пустота.
И гергини жълтеят на гроба -
тези храсти, що гледаше тя.

Перевод с русского: Дафинки Станевой