Калина. Иван Адро

Радко Стоянов 2
          Из дневника женщины

Как только ложбины в туманах потонут,
заветная стежка меня уведет
туда, где река погружается в омут
и где над обрывом Калина растет.

Калина, Калина, какая кручина
склонила тебя над уснувшей рекой?
Забудь про кручину, подружка Калина,
взмахни, как и прежде, ветвистой рукой!

А помнишь, подруга, ту ночь до рассвета,
где руки его были знойно милы?!..
Дышало огнем безрассудное лето,
а осень мне бросила горстку золы!..

Ах, пусть ветерок над рекою промчится,
подхватит мой шепот и вдаль унесет,
чтоб милый услышал на дальней станице,
что кто-то его еще любит и ждет…

Услышит… Вздохнув, задымит сигаретой…
Но он никогда не узнает о том,
что в спаленке детской, любовью согретой,
пою я дочурке его перед сном:

Калина, Калина, какая кручина
склонила тебя над уснувшей рекой?
Забудь про кручину, подружка Калина,
взмахни, как и прежде, ветвистой рукой!

КАЛИНА
Превод: Радко Стоянов
    Из дневника на жена

Тъй както в мъглите потъват звездите
заветната болка ме мен потопи
там, дето реката трепти в дълбините,
а нейде по склона Калина цъфти.

Калина, Калина, каква ли съдбина
привела е тебе над сънна река?
Тъгата забравяй, любима Калина,
размахвай широко от вейки ръка.

А помниш ли, мила, нощта до зората
как бяха ръцете му знойни и мили,
как дишаше огън безумното лято,
а в есен ми хвърли със шепите пепел!

Ах, нека ветрецът прелита над мене,
далеч да отнася и шепота мой,
и милият нека дочуе шептене,
че още обичан, обичан е той…

Ще чуе, ще дъхне, цигара ще палне,
не ще да узнае до края това,
че в спалнята детска, от обич обзета,
ще пея за него във унес едва:

Калина, Калина, каква ли съдбина
привела е тебе над сънна река?
Тъгата забравяй, любима Калина,
размахвай широко от вейки ръка!
___________________________