Сергей Городецкий - С мороза алая, Поруменяла...

Дафинка Станева
С мороза алая, нежданная,
Пришла взглянула и ушла.
Как яблоня благоуханная,
Душа скупая расцвела.

И опадают ало-белые,
Как снег вечерний, лепестки.
Хранит ладонь осиротелая
Лишь холодок ее руки.

1913

Поруменяла и незвана,
дойде, погледна, отлетя.
И като ябълка уханна
душата свита разцъфтя.

Опадват във червено-бяло
като вечерен сняг листа.
И пазя с длан осиротяла
на нейната ръка студа.

1913

Перевод с русского: Дафинки Станевой