Когато
плъзне есен, в края на двора,
толкова пищна
при джанката,черешата, лозницата...
ореха го отминава, че сянката му
демони скрива.
Когато
няма звуци и
вокалите заседнат в лозята
в тъга
по златните листа на гроздето...
погалвам всичко,което есента
ожълтява...и
ме грабват вибрации
на един лиричен залез -
вади душата
всяка изречена дума като на изповед -
"а толкова пределно сам е всеки",
когато
есента е с акцент в оранжево...