Я подарю тебе. Наталья Сурмина

Радко Стоянов 2
Я подарю тебе снежинку на ладошке.
Она красивая,так весело искрится.
Ты подожди меня совсем немножко,
чтоб не растаяла,я буду торопиться.

Я поделюсь своею нежностью с тобою
и зимним солнцем,пусть с утра не очень ярким,
своей искристою и тёплою душою,
и  зимним сказочным,но призрачным подарком.

Укутанным как шалью сонным лесом,
озёрной гладью,ровной как каток,
и пеньем птиц,таким чудесным,
и стрекотаньем расшалившихся сорок.

И дружным зимним перестуком дятлов,
красою снегирей,румяных от зари...
Всё рассказать тебе смогу навряд ли.
Пойдём с тобою в лес,там и смотри.

Неяркий солнца луч скользит над лесом,
и  растворяется в объятьях тишины...
Как хорошо в лесу,так славно,так чудесно,
Вон белка рыжая мелькнула, у сосны.

Потом мы не спеша войдём с тобою в дом,
и разожжём смолистыми дровами печку,
и будем ощущать с тобой вдвоём,
как в ярком пламени сгорают два сердечка.

НА ТЕБЕ АЗ ЩЕ ПОДАРЯ
Превод: Радко Стоянов

Ще подаря на тебе аз във длан снежинка.
Красива тя е, весела и тъй е чиста.
А ти почакай ме съвсем, съвсем мъничко,
не ще се тя стопи, ще бъда напориста.

Със тебе аз ще споделя и свойта нежност,
и зимното ни слънце с пламък не тъй ярък,
душата своя чиста, с топлина-безбрежност,
и зимно приказен, но призрачен подарък.

Горите борови са като с шал завити
и езерната гладкост тук ни мами,
на птици песните чудесни гласовити,
и граченето на лудуващите врани.

Почукването на кълвачите задружно,
на червенушка, румена зора, гласа.
Едва ли всичко да ти кажа тук е нужно,
но ти ще видиш, щом отидем там, в леса.

Не ярък слънчев лъч минава над гората,
разтваря се в прегръдките на тишината.
Как хубаво е тук, чудесно с красотата.
Навън, сред боровете, белка се премята.

А после, без да бързаме, ще влезем в къщи,
ще палнем печката добре с дърва смолисти
и ние двама с тебе ще усетим още
как две сърца изгарят в пламъци лъчисти.