Слива се денят с нощта...
Аз осъмвам, без да съм заспала.
Двама души в мене бдят
и сънуват в мене двама.
Нощите ми нямат край,
дните ми до край не стигат...
Двамата не се делят,
нито пък докрай се сливат.
Сякаш в сито се въртят
и от тях прашец си сипе –
себе си да раздадат –
другите да бъдат сити.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
В сите
СлИлось всё – ни ночи ни дня
Я найти не могу покоя
Две души во мне зорко бдят
Засыпают снова двое.
Ночи темные без конца
День никак догореть не может
Но расстаться двоим нельзя
Им слияние дороже.
Эту узнают все пройдут
Как муку густое сито
И до капли её раздадут
Чтоб других смогли насытить