Петко Илиев. Безвременье - новый перевод

Соколова Инесса
Перевод Инессы Соколовой

БЕЗВРЕМЕНЬЕ

В безвременье, при тишине ночной,
когда и звёздочки уже зевают,
устали все, стремятся на покой,
и птицы, смолкнув, в счастье замирают,

приходишь ты опять в мои мечты.
Лишь с этой мыслью сладко засыпаю.
Основаны на яви эти сны,
о новой встрече в них мечтаю.

Блаженствуют и тело, и душа,
даровано природой это диво.
С тобой приятна эта тишина,
что разлилась. И ночь с луной красива.

В безвременье возможен тихий страх,
но он исчезнет по приходу утра.
Жду! Приезжай! Молю тебя в стихах,
с ума сходить устал я до абсурда.


Оригинал

БЕЗВРЕМИЕТЕ

Петко Илиев, България

В безвремието тихо на нощта,
когато и звездите си почиват,
когато уморени в тишина
и птиците мълчат щастливо.

Тогава ти в мечтите ми ела,
и в мислите, с които да заспивам,
освен на яве, искам и в съня
да виждам как  от теб отпивам.

В блаженството на тяло и душа,
останала в прегръдката ми дива,
със тебе искам тази тишина
да ме залива. Нощ красива.

Безвремието тихо и страха,
че няма да те има в заранта ми,
не ме оставят. Моля те ела!
Със тебе да сънувам любовта ни.

19.10.2010