КАМИОН ЗА ИВО
Вървя по тротоара
изпълнена с мечти.
Пристигам на пазара.
Щастлива съм…почти.
В чантата, заплатата
напъхала съм в плик,
но ще я похарча
още в този миг.
Най сетне ще си купя
модерен панталон,
комплект от шест чинии,
на Иво камион…
Но сепвам се веднага :
О, как се не досетих,
че трябваше да плащам
и токът до десети!
А борчът в магазина,
а таксата за дома!...
Май пак ще се размине
Иво с камиона.
Оклюмах нос унило.
Злочестата съдба,
кога ще ме погали
с заплата по добра?
Ще мина без чинии,
не ща и панталон.
Но този път ще купя
на Иво камион.
1998 г.